Срещаме се с Кристиан Ваклинов, за да ни разкаже повече за каузата, в която вярва силно и която стартира преди повече от 10 години. Кристиан посвещава голяма част от свободното си време на доброволчеството, а каузата му е – Родопската теснолинейка. Това е старият влак, строен на ръка през 1921-1945 г. с държавни заеми и доброволен труд, който и днес превозва местни жители и туристи през три планини, три реки и най-високата гара в страната.

Кристиан, как млад човек решава да отдели от времето си и да го посвети на обществено значима кауза, каквото е спасяването на Родопската теснолинейка?

Когато ми хрумна да се опитам да помогна за възстановяване на спрения вечерен влак по теснолинейката преди точно 10 години, далеч не съм мислел, че това ще бъде кауза на моя живот, че нещо ще се случи, че ще се забележи и развие толкова. Просто почувствах потребност да опитам да се боря, да отстоявам истината и справедливостта в този частен социален казус.

Как се роди идеята да стартираш тази инициатива?

Пътувах като турист по теснолинейката в периода 2010-2012 година и тогава станах свидетел как държавата спря най-важния за местното население влак – вечер от Добринище за Септември. Много хора останаха без работа, защото загубиха възможността да се прибират към домовете си. В допълнение, още тогава по теснолинейката беше пълно с чужди туристи, които са чели за линията и идват да видят удивителната й красота на живо.  Болеше ме, че светът я намира за атрактивна и привлекателна като дестинация, а у нас се знае малко за това гениално инженерно постижение, каквато е Трансродопската теснолинейка. И така реших, че трябва борба, че трябва да се отстоява първо интересът на местните и второ – тази линия да се популяризира, за да я оцени и нашият народ по достойнство. 

Разкажи ни повече за проекта Дом-музей на теснолинейката – Септември – Добринище.

Това е поредната ми луда идея и мечта, която благодарение на десетки помощници се реализира в периода 2015-2017 г. Спрях на спирка Цепина по теснолинейката, за да снимам влакчето, и ми стана мъчно в какво окаяно състояние е сградата. Тя е строена преди сто години и е запазена автентична, а мястото – в сърцето на Чепинското дефиле, е просто приказно като гледка и природа. И така ми хрумна да направя нещо, за да изглежда спирката по-добре. В точното време се появиха точните хора, може би пратени ми свише, без да съм ги търсил. Две години всеки свободен миг прекарах там. Тя бе разбита, в ужасен вид. Ремонтирахме с доброволен труд почти всичко отвън и вътре на двата етажа. И тогава дойде другата идея – заданието да стане дом на теснолинейката със снимки, предмети и документи от нейната вековна история. И се случи, за което съм безкрайно щастлив, защото вярвам, че това ще остане и си е струвало.

Получаваш номинация за Будител на годината 2021. Чувстваш ли, че усилията на теб и твоите съмишленици са оценени от обществото?

О, със сигурност отговорът е Да! И не заради признанието и номинацията, а защото виждам всеки ден с очите си колко усмивки изпълват теснолинейката и колко хиляди хора от цялата страна идват всеки ден, за да преживеят магията на тези 125 километра. Никога не ми е било важно добрият резултат да се свърже с името ми – ценното е, че той е факт. Кой го е направил – няма значение чак толкова, по-важното е, че линията е жива и ще се развива тепърва! 

Учредяваш заедно със съмишленици сдружение "За теснолинейката", в което днес членуват 60 души от цялата страна. Какви са бъдещите проекти на сдружението, за които желаете да спечелите общественото внимание и да привлечете допълнителна подкрепа?

Най-важното е държавата да си влезе в роля, да чуе някои наши виждания и да предприеме ясно разписани и целенасочени действия за развитие на тази линия. Защото днес тя вози много туристи, но остава просто социален транспорт за региона – не се влага почти нищо за превръщането й в туристическа атракция и дестинация, за каквото вече 2-3 години обществото я приема. Липсва активност. Ние продължаваме да правим събитията, които популяризират линията и които вече 6-7 години станаха традиция, чакана от местни и туристи. Това са ежегодните пътувания за 3-ти март, фолклорният събор на най-високата гара, поддръжката на музея, честванията на важни годишнини, коледното пътуване и т.н. С тях поддържаме един богат, бих казал, културен календар на линията. Но голямата мечта е държавата, заедно с нас, да се задейства и да свършим големите неща, които утре да носят добавена стойност за линията.

Как каузата, която поде преди години, промени твоя живот в по-добра посока?
 

Каузата дава смисъл на живота ми вече 10 години и ме срещна с най-добрите ми приятели. Теснолинейката ме запозна и ми даде възможност да се докосна до определени хора, богати на житейски опит и природен интелект, което иначе нямаше да се случи. Теснолинейката определи и моя трудов път косвено. Аз съм безкрайно щастлив и благодарен и може би най-вече, защото резултатът от борбата ми ме убеди, че в България има надежда и бъдеще, макар и трудно да се постигат добрите неща. В противен случай вероятно щях да търся себе си някъде по света. Продължаваме напред!

Прочетете и историята на Симона Стилиянова и нейната Основа за по-устойчиво бъдеще.